Belladonna
Може би красиво растение, но преди всичко силно отровно.
По-рано смятано за магическо или вещерско растение, Беладона сега се култивира, за да отговори на нуждите на фармацевтичните лаборатории. ВНИМАНИЕ: Беладона е изключително токсично растение. А черните му зрънца, които приличат на малки череши, дори могат да бъдат фатални.
Беладона: растение с дълга история
Беладона е била известна в Месопотамия още в древни времена. По късно, през 12 век, Света Хилдегард препоръчва използването й като мехлем за лечение на зъбобол. В нейните писания растението Беладона се нарича „dolo“. Едва през 16 век Беладона е наречена така и ясно описана. Оттогава тя губи славата си на магическо или вещерско растение, за да се превърне в лечебно растение, култивирано в градините на аптекарите.
Произходът на името Atropa Belladonna
Belladonna officinale се нарича още Atropa Belladonna. Atropa, което идва от Atropos и Belladonna, което означава „красива жена“ на италиански. Атропос е името на една от 3-те мойри (богини на съдбата) в древногръцката митология. Тази, която според легендата прерязва нишката на живота, след като сестрите ѝ са я разтеглили и измерили. Atropa Belladonna очевидно дължи това име на опасната си токсичност. И Bella donna (Красива жена), защото през 16 век италианките използвали плодовете на Беладона, за приготвянето на сенки за очи, които придавали специален блясък на очите им. Или по-точно мидриаза, тоест необичайно разширяване на зеницата, причинено от алкалоидите* на растението.
Как да разпознаем Беладона?
Беладона е многогодишно растение от семейство Картофови (Solanaceae), чиито стъбла достигат до 1,5 метра височина. Има овални листа, често групирани по две и различни по големина. Цветчетата на Беладона са камбанковидни с лилаво-кафяв или жълто-кафяв цвят. Що се отнася до плодовете й, те са черни и лъскави с размер на малка череша. В българската народна медицина е известна като „лудо биле“ и „старо биле“.
Къде расте Беладона?
Във Франция Беладона расте рядко в дивата природа. Ако я срещнем, то ще е на сечища или върху развалини, най-вече на варовиков терен. Разпространена е в Централна и Южна Европа, Западна Азия и Северна Африка. Предвид значението й във фармацията, Беладона се култивира в много страни. Във Франция културите се срещат в района на Фонтенбло и в Анжу. А на други места в Европа, Беладона се отглежда главно в Централна (Полша и Унгария) и в Източна Европа (България, Сърбия, Русия).
Беладона: Внимание отрова!
Беладона е токсична и алкалоидът*, който е отговорен за тази токсичност, се нарича хиосциамин. Той парализира парасимпатиковата нервна система, което причинява, наред с други прояви, разширяване на зениците и ускоряване на сърдечния ритъм. Беладоната съдържа още два алкалоида* - атропин и малко скополамин, а също съдържа кумарини и много минерални соли. Всички части на растението Беладона са токсични, но плодовете могат да доведат до най-много инциденти, особено при децата, защото си мислят, че плодчетата са годни за консумация. Само няколко зрънца могат да бъдат фатални при поглъщане.
Отглеждане на Беладона
Култивирането й позволява да се задоволят нуждите на фармацевтичните лаборатории, но и да се получат подобрени растения Беладона, по-богати на алкалоиди* и с постоянно качество. Беритбата се извършва в началото на цъфтежа, през юни и юли. Растението се отрязва на няколко сантиметра от земята. Корените се берат през есента, като се изтръгват растения от Беладона, които са на възраст 2/3 години. Сушенето трябва да се извърши много бързо след прибиране на реколтата, за да се избегнат евентуални промени на активните съставки. Листата се разстилат на тънки слоеве и се подлагат на добра вентилация за няколко часа. Що се отнася до корените, те се нарязват напречно или надлъжно, за да се улесни изсушаването им.
* Алкалоидите са органични вещества, предимно от растителен произход, с един или повече азотни атома в молекулата си. Откритието им в края на 19-ти век направи възможно разработването на много лекарства.