Ipeca
Растението, което не се „опитомява“ лесно.
Изконно лекарство на индианците Тупѝ в Бразилия, корените на Ipeca сега се използват от фармацевтичните лаборатории. Но Ipeca си остава диво растение. Култивирането му е много трудно, а и неговите активни съставки, по-специално токсичните алкалоиди*, които съдържа, също не са лесни за използване.
Ipeca, първото лекарство на индианците от Бразилия
Първоначално Ipeca е била използвана от индианците Тупѝ от бразилското крайбрежие заради нейните еметични (предизвикващи повръщане) и антидиарични свойства. Португалският йезуит Trystram пренася растението в Европа в края на XVI век. Първите сведения за Ipeca са написани едва през 1648 г. от холандския лекар Guillaume Pison и немския лекар Georges Margraff. Тези двама лекари възхваляват еметичните свойства на корена, но предоставят много неясно ботаническо описание на растението. През 1672 г., 24 години по-късно, френският лекар Le Gras, пренася растението от Южна Америка във Франция. През 1818 г., Ipeca е включена в първото издание на Френската фармакопея.
Как изглежда Ipeca ?
Ipeca е бразилски храст, известен още като Matto Grosso Ipeca. Малък храст, с височина до 40 см, част от семейство Брошови (Rubiaceae). Листата му са продълговати и могат да достигнат до 7 см дължина. Ipeca се разпознава по белите си цветове, групирани във връхни полусферични букети. Корените на растението са доста извити и рядко надвишават 15 см. Цветът им варира от тъмночервено-кафяв до много тъмнокафяв, а дебелината им е от 4 до 5 мм.
Къде расте Ipeca ?
Mato Grosso Ipeca e диворастящ храст във влажните горски райони на Бразилия и Боливия. Нарича се още Minor Ringed Ipeca (от „ring“ – пръстен), заради формата на корените, по които са разположени последователно кръгли издутини (като пръстени). Има и друг вид Ipeca, наречена Ipeca major (Ипека майор), заради корените й, които са по-големи, сиво-бели на цвят и могат да достигнат до 10 мм в диаметър. Последният сорт не расте в Бразилия, а в Никарагуа и Коста Рика.
Ipeca: трудно за отглеждане растение
Опити за култивиране на Ipeca са правени както в Бразилия, така и в Малайзия, и в Индия, но всеки път без успех. Отчасти заради почвените условия, но главно поради твърде дългия период от засаждането до първата реколта (3-4 години). Ето защо, дори и днес, се използват само диви растения Ipeca. След изкореняване, пресните растения се освобождават от по-голямата част от корените и се поставят обратно в земята, за да се осигури следваща реколта. Корените на Ipeca се сушат на слънце и се нарязват. Така те се изпращат бързо в лабораториите, където след преработка, се превръщат в лечебни продукти.
С активните съставки трябва да се работи внимателно
Ipeca съдържа три основни алкалоида*: еметин, цефелин и психотрин. Те присъстват в корените и коренищата на растението. Основният алкалоид*, еметин, има много еметични свойства и във високи дози може да бъде токсичен за хората. Еметинът причинява сърдечни аритмии, хипотония и стомашно-чревни нарушения. Елиминирането на тази молекула от организма с урината е изключително бавно и трудно. Средно продължава 60 дни. Освен тези алкалоиди*, в корените на Ipeca се съдържа и много голямо количество нишесте.
* Алкалоидите са органични вещества, предимно от растителен произход, с един или повече азотни атома в молекулата си. Откритието им в края на XIX век прави възможно разработването на много лекарства.