Какво ни казват пристъпите на гняв на бебето ?
Пристъпите на гняв са нормален етап от развитието на малките деца. Дори са знак за добро здраве! Те обаче са трудни за управление за околните и за самото дете. Някои обяснения и някои съвети за по-добро управление на този период...
Пристъпът на гняв на двегодишна възраст или „ужасните две“
Поредица от „не“, крясъци, плач, ритане, удряне, търкаляне по пода, хвърляне на предмети, отказ да бъдеш хванат... Характерните за ранното детство пристъпи на гняв обикновено започват на около 18-месечна възраст и могат да продължат до 3-4-годишна възраст на детето. „Terrible two” (от английски „Ужасните 2”) е важен етап от психо-емоционалното развитие на детето и уморително изпитание за родителите...
Себеутвърждаване…
Тези изблици на гняв са израз на първата криза на идентичността на детето (втората настъпва в юношеството). То се стреми да се утвърди, като се откъсне от родителите си. То започва да осъзнава своето място в света, разбира по-добре своите желания и нужди и ги отстоява. Показва силна потребност от самостоятелност и се опитва да отблъсне всички граници, с които се сблъсква, като изразяват категорично несъгласието си. Опитва се да прави нещата сам и често не по начина, по който искат родителите му.
Насам, родители
Намерете нашите съвети и създайте своя албум със "Спомен от първите пъти"
Детето ви се развива ден след ден... Време е да започнете да попълвате албума със спомени за първите пъти на детето, за да не забравите нищо.
…и емоционална незрялост
На тази възраст определени зони от мозъка на детето не са достатъчно зрели, за да може то да контролира емоциите си. Те го завладяват, без то да може да ги изрази с думи. Този поток от силни емоции и разочарования, които трудно се контролират, обяснява изблиците на гняв и отказите за подчинение.
Някои деца са по-склонни да избухват от други, може би защото са по-възприемчиви към случващото се около тях. Те се срещат по-често и при деца, които по-слабо боравят с езика и които не могат да изразят недоволството си така, както биха искали.
Как да се справим с тези изблици на гняв ?
Тези изблици правят живота труден за цялото семейство и няма чудодейно решение. Ето само няколко съвета, които ще помогнат на Вас и детето Ви да преминете през този период.
Като цяло:
- Не забравяйте да споделяте с детето си моменти, в които го гушкате: признаците на любов са емоционално успокояващи.
- Преосмислете ежедневието си, като осигурите достатъчно време за почивка и може би изместите вечерята напред.
- Избягвайте шумни и свръхстимулиращи места като търговски центрове, панаири...
- Избягвайте излишната захар: тя може да окаже влияние върху поведението на детето.
- Движете се с детето си: физическите упражнения действат успокояващо.
По време на кризата:
- Успокойте ги, като изразите емоциите му с думи: „Разбирам, че си ядосан/а…“
- Опитайте се да запазите спокойствие и не повишавайте глас, тъй като това може да ги накара да крещят още по-силно.
- Отделете няколко минути, за да дишате дълбоко, като държите детето си под око.
След кризата, след като се възстанови спокойствието:
- Прегърнете силно детето си, за да го успокоите, защото то също е дестабилизирано от този изблик на емоции.
- Напомнете му границите, които не трябва да прекрачва (за негово добро е).
- Приканете го да разкаже защо е ядосано.
- Обяснете, че следващия път може да използва думи, а не да крещи, за да Ви уведоми, че е ядосано.
Родители, нека бъдем позитивни !
Тези избухвания са нормални и са знак за здравословното развитие на личността на Вашето дете. Стремежът към самостоятелност му помага да развива различни способности, да става по-самостоятелно и да придобива увереност в себе си.
