ЩО Е ХОМЕОПАТИЯ?

Хомеопатията се променя и напредва всеки ден, под въздействието и благодарение на работата на хиляди лекари, научни работници, университетски и лабораторни кадри, които не престават да разширяват границите на своите познания за да повишат ефикасността на хомеопатичните медикаменти.

Какво представлява хомеопатията?

Хомеопатията е клон на медицинската терапия. Става дума за лечебен метод, при който лекарствата се предписват, според фармакологичния принцип на подобието. Обикновено те се предписват в ниски или безкрайно ниски дози.

Принципът на подобието като опорна точка

Изказан още от Хипократ, принципът на подобието прави връзка между лечебното действие на дадено вещество и токсичните му свойства. Съгласно този принцип на един болен се предписва лекарство, което във високи дози може да предизвика у здрав човек симптоми, които да приличат на тези, които той развива по време на боледуването си. Този метод стои и в основата на ваксинацията, плод на наблюденията на Едуард Дженер през 1796 година, годината през която Самуел Ханеман публикува изследванията си върху лекарствените вещества и развива идеята за хомеопатичния лечебен подход.

Безкрайно ниските дози: едно научно предизвикателство

Като прилага принципа на подобието хомеопатията използва лечебния ефект на веществата като намалява токсичността им чрез предписването на много малки дози до достигането на нивото на „безкрайно ниските дози”. Опитът показва, че въпреки много високото разреждане на активното вещество, лечебният ефект не изчезва. Но въпреки ежедневните успехи на научните изследвания, сегашните научни познания не позволяват все още да бъде обяснен начина на действие на безкрайно малките разреждания. Хомеопатията е доказателство, че разредените отвъд границите на познанията за материята вещества все още продължават да имат въздействие, което може да бъде регистрирано, измерено, възпроизведено и е специфично за разреденото вещество, дори ако в разтвора не се открива и следа от него. За обяснение на този факт са изказани различни хипотези, но безкрайно малките количества остават истинско научно предизвикателство.

Хомеопатичното поведение

Индивидуалният подход

Хомеопатията е научен и хуманен лечебен метод, който почива както на научно техническия прогрес, така и на изслушването на болния човек. Освен това позволява известно превантивно поведение. Има само един вид медицина. Това е медицината, която съчетава научните познания с изслушването и детайлния преглед на болния в неговата цялост. Това е също така тази медицина, която индивидуализира всеки пациент, а не само хомеопатията. Не бива лекарят априорно да избира един или друг метод на лечение, едно или друго лечение, а всеки път и при всеки случай да държи сметка за познанията си за всяко лекарство и за спецификата на всеки болен човек. Изборът на хомеопатичен медикамент налага прегледът на болния да се индивидуализира много повече, отколкото при предписването на един антибиотик например. След като болният е бил прегледан и му е била поставена диагноза, след като лекарят е преценил, че пациентът му има нужда от хомеопатично лечение, той подбира медикаментът или медикаментите, които специфично отговарят на дадения болен и на неговата болест. Всеки болен развива „своя” грип, „своята” ангина, „своята екзема”, т.е. при него се проявят симптоми и модалности, които са типични за него и откриването им ще позволи на лекаря да се ориентира към един или друг хомеопатичен медикамент.

Вярно е обаче и това, че при някои симптоми и някои заболявания, едни и същи хомеопатични лекарства могат да се използват систематично без да се държи сметка за принципа на индивидуалност.